Ще се намерим ли?...
Ела до мен. От вчера зъзна, гасна
и търся да открия пламък нов.
Помогни ми да открия нещо страстно.
Омръзна ми да пиша за любов.
До прозорците не стигат птичи песни -
удавени от хорското море,
напускат ни. И страдащи, и есенни
търсим да се видиме със теб.
Ела до мен. Със вятъра, със трепета,
със писъка, със ромона. Със вихъра.
Докосни ме и тогава всички крепости
ще рухнат. Но повярвай, никога
няма пак да искам да си същата,
оназ прекрасната, нетленната. И вечната.
Жената със огромното могъщество -
но все пак недокосната и плачеща.
Защото само щом съм те докоснал
и веднъж съм те почувствал и обикнал,
всеки час във мене ще те нося.
И може би душата ще те вика.
Но може би отчасти и те няма,
а търсих те във всеки светъл поглед.
И сърцето си разбих във всеки камък,
за който си помислях, че е огън.
И птичките отлитат. Силни. Песенни.
Прегърнати от синьото небе,
напускат ни. И страдащи, и есенни
търсим да се видиме със теб...
Ще се намерим ли?...
и търся да открия пламък нов.
Помогни ми да открия нещо страстно.
Омръзна ми да пиша за любов.
До прозорците не стигат птичи песни -
удавени от хорското море,
напускат ни. И страдащи, и есенни
търсим да се видиме със теб.
Ела до мен. Със вятъра, със трепета,
със писъка, със ромона. Със вихъра.
Докосни ме и тогава всички крепости
ще рухнат. Но повярвай, никога
няма пак да искам да си същата,
оназ прекрасната, нетленната. И вечната.
Жената със огромното могъщество -
но все пак недокосната и плачеща.
Защото само щом съм те докоснал
и веднъж съм те почувствал и обикнал,
всеки час във мене ще те нося.
И може би душата ще те вика.
Но може би отчасти и те няма,
а търсих те във всеки светъл поглед.
И сърцето си разбих във всеки камък,
за който си помислях, че е огън.
И птичките отлитат. Силни. Песенни.
Прегърнати от синьото небе,
напускат ни. И страдащи, и есенни
търсим да се видиме със теб...
Ще се намерим ли?...
© Валери Шуманов All rights reserved.
