30.08.2008 г., 13:59

Ще се намерим ли?...

793 0 8
Ела до мен. От вчера зъзна, гасна
и търся да открия пламък нов.
Помогни ми да открия нещо страстно.
Омръзна ми да пиша за любов.
До прозорците не стигат птичи песни -
удавени от хорското море,
напускат ни. И страдащи, и есенни
търсим да се видиме със теб.
Ела до мен. Със вятъра, със трепета,
със писъка, със ромона. Със вихъра.
Докосни ме и тогава всички крепости
ще рухнат. Но повярвай, никога
няма пак да искам да си същата,
оназ прекрасната, нетленната. И вечната.
Жената със огромното могъщество -
но все пак недокосната и плачеща.
Защото само щом съм те докоснал
и веднъж съм те почувствал и обикнал,
всеки час във мене ще те нося. 
И може би душата ще те вика.
Но може би отчасти и те няма,
а търсих те във всеки светъл поглед.
И сърцето си разбих във всеки камък,
за който си помислях, че е огън.

И птичките отлитат. Силни. Песенни.
Прегърнати от синьото небе,
напускат ни. И страдащи, и есенни
търсим да се видиме със теб...

Ще се намерим ли?... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...