Mar 26, 2011, 9:31 PM

Ще се върнеш когато...

  Poetry » Love
965 0 1

При мен ще се върнеш, когато

смъртта ще е мой благодетел, където е вечна душата, а тялото тленно е пепел.
Не ще те допусна тук близо, след моята обич тъй свята, за цялата подлост и низост... не ще ти простя на земята!!!
Но щом от света си отида, към бог ще отправя молбата, забравила всяка обида, при мен да ти прати душата!!!
Аз знам, ще се върнеш, когато... смъртта ще е мой благодетел...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...