Ще си тръгвам...
Ще си тръгвам, че ме чакат чудеса.
От онези, дето все прощават.
Ще прегърна суетата и смъртта,
ще си тръгна, няма да оставам.
Ти помни, че някога в нощта
имало момче - неостаряло...
Лутал се духът му из света,
търсело но - нищо не разбрало.
Искало да срещне красота,
не такава, дето е възпята.
Чакало от някъде следа
а звезда не виждала душата.
Имало момче, било е, да....
Имало момче - неостаряло.
Ти помни, че някога в нощта,
само теб е чакало до края.
© Валдемар All rights reserved.
