Valdemaro (Валдемар) Valdemaro (Валдемар)
1 66
Oct 30, 2015, 9:45 AM

Ще си тръгвам...

  Poetry
856 0 5

Ще си тръгвам, че ме чакат чудеса.

От онези, дето все прощават.

Ще прегърна суетата и смъртта,

ще си тръгна, няма да оставам.

Ти помни, че някога в нощта

имало момче - неостаряло...

Лутал се духът му из света,

търсело но - нищо не разбрало.

Искало да срещне красота,

не такава, дето е възпята.

Чакало от някъде следа

а звезда не виждала душата.

 

Имало момче, било е, да....

Имало момче - неостаряло.

Ти помни, че някога в нощта,

само теб е чакало до края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Красива лирика твориш, Валдемар. Насладих се на поетично слово.
    Благодаря!
  • alantuan (Георги)
    alantuan (Георги)
    Прощаващите чудеса... Кога ли за последно са били около нас? Гершим ли, докато чакаме или очакваме погрешно... Важното е, обаче, да не забравяме, че "човешко е да се греши, божествено е да се прощава". Поздрави, Питър Пан!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Ще си тръгвам, че ме чакат чудеса...
    Толкова хубаво си го казал!
  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Докосващо!
  • nezemna (Неземна)
    nezemna (Неземна)
    Ще я дочакаш, но не нея, а новата любов! Хубав стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0