Valdemaro (Валдемар)
66 181
30.10.2015 г., 9:45 ч.

Ще си тръгвам... 

  Поезия
594 0 5

Ще си тръгвам, че ме чакат чудеса.

От онези, дето все прощават.

Ще прегърна суетата и смъртта,

ще си тръгна, няма да оставам.

Ти помни, че някога в нощта

имало момче - неостаряло...

Лутал се духът му из света,

търсело но - нищо не разбрало.

Искало да срещне красота,

не такава, дето е възпята.

Чакало от някъде следа

а звезда не виждала душата.

 

Имало момче, било е, да....

Имало момче - неостаряло.

Ти помни, че някога в нощта,

само теб е чакало до края.

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива лирика твориш, Валдемар. Насладих се на поетично слово.
    Благодаря!
  • Прощаващите чудеса... Кога ли за последно са били около нас? Гершим ли, докато чакаме или очакваме погрешно... Важното е, обаче, да не забравяме, че "човешко е да се греши, божествено е да се прощава". Поздрави, Питър Пан!
  • Ще си тръгвам, че ме чакат чудеса...
    Толкова хубаво си го казал!
  • Докосващо!
  • Ще я дочакаш, но не нея, а новата любов! Хубав стих!
Предложения
: ??:??