Ще си тръгвам...

Поезия

845 0 5

Ще си тръгвам, че ме чакат чудеса.

От онези, дето все прощават.

Ще прегърна суетата и смъртта,

ще си тръгна, няма да оставам.

Ти помни, че някога в нощта

имало момче - неостаряло...

Лутал се духът му из света,

търсело но - нищо не разбрало.

Искало да срещне красота,

не такава, дето е възпята.

Чакало от някъде следа

а звезда не виждала душата.

Имало момче, било е, да....

Имало момче - неостаряло.

Ти помни, че някога в нощта,

само теб е чакало до края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

voda (Елица Ангелова)

Красива лирика твориш, Валдемар. Насладих се на поетично слово.
Благодаря!

2016-04-30T09:10:19+03:00
alantuan (Георги)

Прощаващите чудеса... Кога ли за последно са били около нас? Гершим ли, докато чакаме или очакваме погрешно... Важното е, обаче, да не забравяме, че "човешко е да се греши, божествено е да се прощава". Поздрави, Питър Пан!

2015-10-30T18:57:03+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Ще си тръгвам, че ме чакат чудеса...
Толкова хубаво си го казал!

2015-10-30T16:49:31+02:00
valia1771 (Ивон)

Докосващо!

2015-10-30T14:17:14+02:00
nezemna (Неземна)

Ще я дочакаш, но не нея, а новата любов! Хубав стих!

2015-10-30T10:13:59+02:00