Ще спрем да си приличаме...
Не, не искам да си друга.
Остани си същата.
Не променя нищо в себе си,
не се превръщай,
в неуспешна графика,
в безцветност.
Виж сега каква си хубава –
още несъбудена и топла.
Не променяй нищо в себе си.
Преструвай се.
Открадни дъха ми с тихи вопли.
и с оная невъзможност –
запази я в себе си невидима -
рано е да я пилееш още...
Не, не искам друга. Днес те имам,
а и утре е далече, затова обичай ме,
не променяй нищо в себе си безименна –
иначе ще спрем да си приличаме...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
