Ще стана океанска вода
Отивам си вече, време ми стана.
Последен стих ти пиша, последен
път извъртам погледа назад.
Недей мисли ме повече,
не ме сънувай. Преживей ме.
Ще те преживея и аз, няма как.
Обещавам, че силна ще бъда,
няма да плача, няма да страдам.
Не давам повече да ме боли.
Пред мен животът застава и чака
да скоча в прегръдките му,
в необятните, просторни дълбини.
Довиждане, Любов, корабът потегля
надалече в безкрайния, син океан.
За последно помахвам с ръка
и въздушна целувка ти пращам.
Ще гоня изгреви, залези, бури,
ще се слея в едно с на океана солта.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
