Ще те чакам
Днес ме молиш да си тръгна. Да вървя ли?
Време ли настана за раздяла?
По паважа прашен ме препъна
израза ти: " С теб не ще съм цяла!"
Малките седефени сълзици,
скулите ти мокри зарад мене,
всичко помня... Няма да те върна,
щом ме чувстваш като тежко бреме!
Поживей без мене, пофлиртувай
с вятъра , косите обладал ти.
Смей се от сърце, без дъх танцувай,
боса тротоарите минавай.
Аз ще бъда тук, завит в юргана,
в който спомените ни зашил съм.
Всяка нощ ще гледам към тавана
и ще питам Бог: "Къде грешил съм?"
И ако след няколко години
ти потропаш на вратата стара,
твоето момче с очите сини
чака само думите: " Сега съм цяла!"
© Йордан All rights reserved.
Браво!