Ще те намеря
Не ме позна, Любов, нали?!
Не си ме виждала отдавна,
даже и на снимка. Сега ме виж -
допадам ли ти в този вид, кажи? -
а после – тръгвай. (Аз ще те намеря.)
Дали такава в спомените си ме имаш?
Дали такава някога ме срещна?
Но всичко свърши. Забрави.
Дори изкуствено сега се смееш.
Свали си маската поне за миг,
и черните си очила – те сеят само скръб.
По теб не е останал капка грим.
Очите ти дори тъмнеят.
Нали не мислиш, че съм някаква химера,
и да обичам – мога, може би – до вчера?
Върви сега, такава ти не си ми нужна.
Не те запомних, само те измислих.
Свали си маската, разкри се.
Не мога да си мисля, че си Бог.
По-скоро дяволът се е вселил във тебе.
А аз ще се спасявам някак.
Нека ми е за урок.
Не, не бях ти чужда, но ти
превърна ме във делника суров.
А не такава бях ти нужна.
Не ме помни такава, не, недей!
И аз да те запомня тъй – не бива.
И не душата ми е някакъв бордей.
Защото всеки ден и всяка нощ
аз зная колко съм ти... мила.
Опитвах се със теб да съм различна.
Но не ме прие.
Постигнах само своето безличие.
Спечелих болката, която ме убива
със твоето сляпо безразличие.
Върви си. Обърни ми просто гръб.
Наивно е да мисля, че ми липсваш.
Нанесе удара си, лицемерна.
Аха! Ама какво? Нали ме унижи,
не ми се извинявай... Аз не съм готова
отново да те срещна, няма смисъл.
Когато ти останеш без подслон,
без мила дума, без... душа,
когато твойте ласки леденеят,
пожар ще ти разпаля, с... благослов,
и ще те хвърля в огъня – дано да изгориш,
тъй както аз горя. И в пепел
ме превърна.Тогава знай,
Любов, че огънят по-силен е от тебе,
а пепелището – един единствен миг.
Не ме търси, Любов, недей!
След толкова излъгани надежди
аз вече не за теб копнея, не за теб.
Но силна съм, и ще се преродя - за тебе.
Сигурна съм – пак ще те намеря...
© Нели All rights reserved.
