Ще те върна... любов
Ще те върна... любов
Не плача! Със сълзи аз крещя.
Безсилието ме влудява.
Поредната ми битка с любовта,
завършила с раздяла.
Изгоних я! Като мръсница,
изконсумирала плътта.
Захвърлих я без жал,
с надеждата да се спася.
Изгарящи целувки!
Страст до лудост!
Тела, обезумели в танц!
... аз поругах ви.
... И мислех си - по-малко ще боли...
Не, не плача. Със сълзи аз крещя
на себе си и се заричам.
Да върна Я във нощите си пак
и кажа му, че го обичам.
... май точно затова си тръгнах...?
© Мариана Вълкова All rights reserved.
