ще я изживея ...
Като пролетна сила,
като дъхава нива,
като южен вятър
във премяна от щастие -
ще изживея
отново
и тази радост -
звънлив ручей на
пламнала младост.
С рокля от листа на
звъника
и неспирна
сладка усмивка...
Птица, литнала
над цъфнала вишна -
и тази любов
ще изживея
като
нищо предишно...
Като песен от приказка
със кръвта ми изпята,
като страж
ще и бъда,
ще съм й вярна -
в себе си ще я нося
ефирна, сияеща,
задъхана,
бягаща,
несънувана още -
с аромати на горски поляни
и порив...
Между ритъма на
сърцето си
ще я сложа
(и ще я обожавам)!
А душата ми казва,
че ще я пази
скрита
от миналото
и всичко
несигурно -
там, където
и времето няма място,
и е само понятие...
Високо към слънцето
ще я залюлея
на мечтите в ръцете
и ще чакам
по алените й дири
да я намериш...
© Дакота All rights reserved.
