Ще запея за теб
Как да повярваш в Чудото?
Толкова е студено.
На живота ветрилото
мъртви змейове рони.
Само сънища-свещици
ти напомнят за мене
и се кланят дърветата
с пожълтели корони.
Или дъжд или черни пера
към земята изстинала...
От ленивия август
бавно спуска се маската.
Не искам забравяне!
Не ща да е минало
как тънките пръсти
редят в мелодия ласките!
Полуотворени устни...Завръщане.
Ти трепериш.
От моите думи.
От своите чувства.
От мислите дивни.
По котешки мъркаш
в девети живот
през септември,
а аз ще запея за теб
нежно, приспивно...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Толкова е красиво...
