Искам да съм цвете.
Така с вятъра ще мога да говоря
и ласката на слънцето
цялата ще ме разлиства.
Ще се радвам
на живителната утринна роса
и на целувките
на палавия дъжд.
Щом върху ми кацне пеперуда,
ще слушам
шепота на мъничкото й сърце,
а когато лятото отмине
и над мен прелитне птица,
напускайки родното гнездо,
ще прегърна тежката сълза,
отронила се от очите й
и ще заспя...
© Ласка Александрова All rights reserved.
Хубаво и нежно цвете е стихът ти, а ти си фея на цветята! Поздрави сърдечни!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
