Ще завали...
Ще завали. Дъждът ще сее есен
по жадните пролуки на земята.
Капчук със монотонна песен
ще позлати във багри пак листата.
Мъглите ще разпуснат пак косици.
Слънце уморено ще се сгуши
на лятото по топлите пътечки,
да си почине, да отдъхне.
Ще бъдат ласката на есенните дни
лъчи оскъдни и желани,
тъй както в листи слънцето трепти,
като любим ще ме погали.
Ще защурее вятърът по платото.
И запилял се, ще се опива
с шира с цвета на старо злато,
във скут на есен ще полудува.
Ще завали. Небето е смрачено
от чакане на първи капки.
Пожарите на сушавото лято
ще станат угари от спомени.
Ще ги покрие есен с влажната си длан,
птици ще помахат със криле.
От моята любов отново ти пиян,
във кръг ще завъртиш обичане.
Затова побързай, преди този дъжд
през моите прозорци да нахлуе,
че той, ако е ласката на влюбен мъж,
сърцето ми ще завладее...
Навярно затова така го чакам
на любовта ми предвестника,
а ти ревнуваш... аз пък просто искам
да дойдеш, преди да е заплискал...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Поздрав!
