Хазната си отвори есента
и взе да ръси по земята злато,
а на небето светло завеща
прекрасно колие от птиче ято.
Раздаде всичко - късните цветя,
мъглите - куп воали и дантели,
килими, изтъкани от листа,
на облаците губерите бели
и бисерните семена в пръстта,
и гроздовете - бурета със вино...
Увлече се дотам от щедростта,
че си замина като просякиня.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
