Що?
Що бе поети толкоз се вайкате?
Що ги водите тез клети войни?
Що звездите си толкова бройкате?
Що толкоз гнет и празни сълзи?
Що не зарежете пряката рима?
Що не общувате с пряката реч?
Що не измиете от лицето си грима?
Що се подлагате на болка и сеч?
Що не си кажете право в очите?
Що се криете в драма и стих?
Що от критика вий се боите?
Що се издигате в ранг на кумир?
Що от жал сърца да ви пращат?
Що в душите си бъркате с жар?
Що като думите дикиш не ви хващат?
Що се превръщате в по-грозни от звяр?
Що бе поети, що сте толкоз нелепи?
© Теодора Атанасова All rights reserved.
