Щурчова приказка
Нощ пристигна, отдалече
и прегърна този град.
Месечко, сияе вече
и звездичките блестят.
Хей, момченце, без умора,
що очичките не спят?
Две щурчета – вън на двора,
чудна приказка редят.
Принцът, змея не убива,
змеят е добър и млад.
И с принцесата красива,
заедно се веселят.
Возят тиквена каляска,
не е важно накъде.
Котарак, добър не драска,
вълк – козлета не яде.
Мащехата вкъщи шета,
кани всички на обяд.
Тичат седемте джуджета,
сладко да се наядат.
А Снежанка вика всички,
край чешмата с ясен глас:
"Мийте своите ръчички,
да не се ядосам аз"!
Щом ръчичките измиха,
там, под старата върба,
те софрата подредиха
и започна веселба.
Пиха, ядоха и пяха,
мен поканиха, но виж
и щурчетата заспаха,
време е и ти да спиш.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
