Сибила
Здравей, момиче! Казвам се, Сибила.
Прощавай, че те стреснах изведнъж.
Във твоя вход на сухо съм се скрила,
че ме застигна този летен дъжд.
Не съм крадец, не бой се, мила моя!
Не съм и просяк, не вадѝ пари!
Изчаквам само мъничко пороя,
да не намокря белите коси.
Не искам хляб! Недей ме съжалява!
И аз била съм млада, като теб.
Каква прекрасна бях, сърце – жарава,
коси от пламък и очи – небе.
Макар, животът ми да беше тежък,
а хлябът често – жилав и корав,
но случих на човек – мъж, като кремък,
по детски чист и много благ по нрав.
Отчувахме си син, а после втори.
В любов живяхме, всичко бе добре.
Но мъж ми го прибраха по затвори.
Бил дисидент и заслужвал да умре.
Така и стана, там умря, в затвора.
Останах си с момчетата сама.
Възпитах ги да са достойни хора,
макар да им тежеше без баща.
Сега живеят двамата в чужбина.
Единият в Канада, музикант,
а другият изучи медицина,
спасява африканските деца.
Но ти, момиче, сигурно измръзна,
да слушаш мене, старата жена.
Прости ми, че езика си развързах!
То, със кого ли да си споделя?!
Дъждът поспря и аз ще те оставям.
Сполай ти дъще, че ме изтърпя!
Най-хубави неща ти пожелавам,
задето спря – душата ми се сгря!
© Керанка Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Човечно и истинско!
-
Браво! Каква човешка изповед! Много добре подреден стих! Възхищавам ти се!
-
Какъв апел за човечност!
Кери! -
...
!!! -
Благодаря на Кети и на всички, които са наминали, докато ме нямаше! Успешна нова седмица на работещите и много слънчеви усмивки на почиващите!
-
Чудесно предадено послание, много ми е близко на сърцето - повече милост, повече състрадание, човещина за човеците!
-
Благодаря ти, Пепи за прекрасните думички! Не знам, дали ги заслужавам, но ме сгряха...
-
Много истинско, видях го. Колко болка и обич, и топлота лъхат от стиха ти, Кери! Само една състрадателна и съпричастна душа може да нарисува тази житейска ситуация и предаде в стих тези емоции. Поздравления!
-
Благодаря ви, Светлушко, Силве и Роби! Толкова е приятно да ви видя! Прекрасен ден ви желая!
-
Споделям напълно казаното от Ани!...
Вълнуващ, истинен стих, написан от човек с чувствителна, състрадателна душа!...
Поздрави, Кери!... -
Почувствах емоцията ти, Кери ❤.
-
Почувствала си всичко с прекрасното си сърце, затова така истинско ти се е получило!! И продължението ще напишеш, не се притеснявай, щом те вълнува толкова, то само ще си дойде. Прегръдки, мила!!
-
Благодаря ви, Ани, Наде, Светулчице и Дани, че се отбихте при мен и Сибила. Благодаря и на всички прочели и оценили, добавили в любими или просто съпреживяли тази история. Тя си има продъжение, но не съм сигурна, че ще мога да я пресъздам в стих. Щастливи бъдете!
-
Силна изповед, много харесах.....Поздравления!
-
Каква вътрешна сила, все едно видях отново моята бабка, имаше същата прекрасна душевност и невероятна кротост и търпение. Поздрав за въздействащия стих!
-
Болезнено, човечно, истинско. Доплака ми се!
-
В този свят от бетон и тревожни вестници, свят на отчуждение, в който най-много страдат самотните възрастни хора и най-мъничкото внимане стопля душата им. Много правдиво и вълнуващо пресъздадена ситуация.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
