Слънце огрява със свойте лъчи,

А снегът - блести ли, блести ли, блести...

Пробуждане в мрака отново усещаш

Към тежки мисли глава пак навеждаш..

И обич, о, щастие благо неземно

Любов страстна, всичко друго е бледно

С дете-слънце Господ Бог ни дари,

А другото бе ти, само ти, само ти...

Но сякаш от мракът дяволът скочи,

Живот хубав с мрачни вериги обточи

Синтетично, и грубо, и зло вещество

Помрачи живот на семейство едно..

“Не истина туй е!” – твой мозък крещи

но чуваш: “Пари, дай пари, дай пари..!”

И слабост усещаш сякаш отвътре,

Ще бъде ли слънце, пак хубаво утре?!

Боли и сърцето, душата боли

И вопъл дочуваш – твой собствен, нали?

До обед – нормално, обича те той

Обичаш го ти, а после пак бой...

С едничката цел светът да обърне

Във мъж свойта личност така да превърне

Но не сам със сила, упорита борба,

Нали лесната може е тя...

Що туй за семейство – търпи ли, търпи

Пък утре ще бъдеш я ти, я не ти!

И силата в теб отново се ражда,

И стенейки, в нея отново се хващаш,

Ти теглиш черта – дотук, ако не –

Няма ме мен и мойто дете!

Животът е странен, така го наричаш,

Родил се, умираш, и все пак обичаш,

Дорде си ти жив не мож` се остави

Друг твоя живот съгради и направи!

Спасител на своето слънце-дете,

Спасявайки своето бедно сърце,

А времето нека тез рани лекува,

Кошмари ти няма веч да сънуваш!

Кой как е избрал пътя свободен,

Оттук вече ти не си отговорен!

Любовта се преми, изтече кат` вада...

А ти пък забрави таз сладка наслада...

Слънце огрява със свойте лъчи,

Снегът се топи, и топи, и топи...

Ще срещнеш отново любов по-красива,

Но любов за детето ти вече ще има!

Ще лягаш, затворила нежно очи,

И знаеш – ще светят пак топли лъчи!