3.07.2006 г., 20:00

Сила

762 0 0

Слънце огрява със свойте лъчи,

А снегът - блести ли, блести ли, блести...

Пробуждане в мрака отново усещаш

Към тежки мисли глава пак навеждаш..

И обич, о, щастие благо неземно

Любов страстна, всичко друго е бледно

С дете-слънце Господ Бог ни дари,

А другото бе ти, само ти, само ти...

Но сякаш от мракът дяволът скочи,

Живот хубав с мрачни вериги обточи

Синтетично, и грубо, и зло вещество

Помрачи живот на семейство едно..

“Не истина туй е!” – твой мозък крещи

но чуваш: “Пари, дай пари, дай пари..!”

И слабост усещаш сякаш отвътре,

Ще бъде ли слънце, пак хубаво утре?!

Боли и сърцето, душата боли

И вопъл дочуваш – твой собствен, нали?

До обед – нормално, обича те той

Обичаш го ти, а после пак бой...

С едничката цел светът да обърне

Във мъж свойта личност така да превърне

Но не сам със сила, упорита борба,

Нали лесната може е тя...

Що туй за семейство – търпи ли, търпи

Пък утре ще бъдеш я ти, я не ти!

И силата в теб отново се ражда,

И стенейки, в нея отново се хващаш,

Ти теглиш черта – дотук, ако не –

Няма ме мен и мойто дете!

Животът е странен, така го наричаш,

Родил се, умираш, и все пак обичаш,

Дорде си ти жив не мож` се остави

Друг твоя живот съгради и направи!

Спасител на своето слънце-дете,

Спасявайки своето бедно сърце,

А времето нека тез рани лекува,

Кошмари ти няма веч да сънуваш!

Кой как е избрал пътя свободен,

Оттук вече ти не си отговорен!

Любовта се преми, изтече кат` вада...

А ти пък забрави таз сладка наслада...

 

Слънце огрява със свойте лъчи,

Снегът се топи, и топи, и топи...

Ще срещнеш отново любов по-красива,

Но любов за детето ти вече ще има!

Ще лягаш, затворила нежно очи,

И знаеш – ще светят пак топли лъчи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...