Слънце огрява със свойте лъчи,
А снегът - блести ли, блести ли, блести...
Пробуждане в мрака отново усещаш
Към тежки мисли глава пак навеждаш..
И обич, о, щастие благо неземно
Любов страстна, всичко друго е бледно
С дете-слънце Господ Бог ни дари,
А другото бе ти, само ти, само ти...
Но сякаш от мракът дяволът скочи,
Живот хубав с мрачни вериги обточи
Синтетично, и грубо, и зло вещество
Помрачи живот на семейство едно..
“Не истина туй е!” – твой мозък крещи
но чуваш: “Пари, дай пари, дай пари..!”
И слабост усещаш сякаш отвътре,
Ще бъде ли слънце, пак хубаво утре?!
Боли и сърцето, душата боли
И вопъл дочуваш – твой собствен, нали?
До обед – нормално, обича те той
Обичаш го ти, а после пак бой...
С едничката цел светът да обърне
Във мъж свойта личност така да превърне
Но не сам със сила, упорита борба,
Нали лесната може е тя...
Що туй за семейство – търпи ли, търпи
Пък утре ще бъдеш я ти, я не ти!
И силата в теб отново се ражда,
И стенейки, в нея отново се хващаш,
Ти теглиш черта – дотук, ако не –
Няма ме мен и мойто дете!
Животът е странен, така го наричаш,
Родил се, умираш, и все пак обичаш,
Дорде си ти жив не мож` се остави
Друг твоя живот съгради и направи!
Спасител на своето слънце-дете,
Спасявайки своето бедно сърце,
А времето нека тез рани лекува,
Кошмари ти няма веч да сънуваш!
Кой как е избрал пътя свободен,
Оттук вече ти не си отговорен!
Любовта се преми, изтече кат` вада...
А ти пък забрави таз сладка наслада...
Слънце огрява със свойте лъчи,
Снегът се топи, и топи, и топи...
Ще срещнеш отново любов по-красива,
Но любов за детето ти вече ще има!
Ще лягаш, затворила нежно очи,
И знаеш – ще светят пак топли лъчи!
© Теодора Всички права запазени