Силната жена
Горда като скала,
живея като по чертежи.
Отнесена от самота,
живея с мойте грешки.
Попита със сълзи,
с лице, изписано със грим.
Градя си собствени лъжи
с душа, забулена във дим.
Ухаейки на грим и нещо ново,
изкуствена ставам.
Очаквайки всичко наготово,
с бързи крачки изоставам.
Малко ли е, че приемах всичко,
че бях несломима?
Малко ми е - не спечелих нищо
от мойта непрестанна съпротива!
Силна жена бях!
Надсмивах се над мъжете!
Всичко трудно изтърпях.
На лесното се аз предадох.
Наранявах ги тях всичките,
които ми се кълняха.
Вярваха ми и си мислеха,
че ще бъда тяхната награда.
Всички от себе си отчуждих.
Нали съм силна жена?
Всички скъпи хора за мен, опозорих.
Силна бях, не ми и трябваха!
Сега ще плача с пълни шепи!
Не дойде силният ми мъж!
Силните жени сме винаги проклети,
сменяйки любовник слаб - един и същ.
Силният ми мъж така и не дойде,
за да махне от душата ми товара.
Тежко живея, за да съм добре.
Силна като мъж съм си от малка.
На силната жена не ù се плаче.
Тя контролира свойте чувства.
Но това, което тя ще ви признае,
е, че силните мъже тя винаги загубва.
© Милена Йорданова All rights reserved.
