Jun 30, 2019, 11:46 PM

Силуетът 

  Poetry » Other
726 0 1

Всяка вечер в мрака
самотен силует ме чака
в незабрава да постоим,
да си помълчим,
очи в очи, ръка в ръката
и с катрана във душата
от всичко недоживяно
или безпътно разпиляно...
Не, не плачем,
знаем, за Живот се плаща!
Ограбен от Съдбата тъй стоя,
сили нямам да й простя,
че не човек, а силует ме чака
и тази тъжна вечер в мрака...

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??