Сини безумия

Мълчаливо по пясъка ний вървим.
Вече е краят на август!
Под краката ни невинно шепот скрипти.
Идва неусетно раздялата!

Преглъщам виновно тези мисли с тъга.
Ти все още не проумяваш сезони!
И вървим ли, вървим ний по брега.
Аз мълча. Ти още мечтаеш за юли.

В ръцете си стискам още стрък романтика.
Ти в очите - сини безумия!
Красива приказка беше нашата!
Дори вълните в нас се бяха влюбили!