Сините очи

Сън ли си или реалност, аз не знам,

но копнея да потъна в очите ти небесносини.

И все се питам – ще те видя ли отново,

ще зарадваш ли сърцето ми за флирт готово?

Сън ли бе или реалност, не разбрах,

но видя се краят, самичка го прозрях.

И станах тъжна, дори осиротяла,

но не смеех да се укоря, че съм честичко

за теб мечтала.

За едно аз вечно ще се моля – да не виждам

твойте – сините очи!

Ти се превърна на живота ми в учител

и остана в мен – в спомените да кървиш.

И сън си днес, и реалност беше,

която миналото ми грози.

Дано да погребе завинаги сърцето