May 21, 2008, 8:58 AM

Синьо

  Poetry
1K 0 11

 

синя музика отнякъде се стапя в тишина
попила нотите от стар любим рефрен
с ленивата полегнала прохладна здрачина
донася с себе си син спомен за море
разпръснато над облаците развълнувани
посипано със сини лодки от хартия
стаило пясъчните тайни нецелунати
от някога във звездна утрин синя
която с слънцето на изток ще залезе
от морска пяна песен в себе си прегърнала
магично онемяла крясъка на буревестника
и канеща луната бисер в синьо да разсъмне
от хоризонта скрит зад воал седефен
във сянка от нюанс на синьо по дъгата
попиват нотите на стар любим рефрен
и синя музика отнякъде се стапя в тишината

 

***BLUE*MOON***

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...