Синьото и Денят
Синьо утро под синьо небе.
Смее се младото слънце.
Буди хората с усмихващо се мълчание,
и хората се будят мълчащи.
И пак.
Камионите,
автобусите,
и алармите,
Странните странници,
на спирките чакащи,
такситата искащи,
новините
затискащи
всяко желание за ново начало…
Денят униформен
променя закони.
/природни закони!/
Променя ръмжащото
младото,
некупено,
стряскащо,
викащо дишане,-
променя крясъка млад, -
протестът променя в съгласие.
Денят може това.
...
Ето го!
Онова рошаво хлапе,
което продава вестници.
Което стои на кръстовище,
което не носи жълто елече
с надпис “24 часа”и "Труд".
Което стои тук понякога
доста повече от 24 часа и се труди!
Което няма право да стои тук,
но което спи тук.
...
Когато онзи проклет камион
натроши крака на момчето,
синият лекар му се развика:
“Сам си търсиш белята!”
Момчето търсеше своите няколко лева,
изпуснати под огромните грайфери,
под огромния дневен камион...
...
Спира тази прекрасна кола.
Показва се груба ръка:
- Ей,идиот, дай ми вестник – вика ръката.
Взима и отминава -
Денят.
Взима и отминава.
Уморените хора,
наведени се прибират.
Вечерят,
заспиват.
Синя нощ под синьо небе.
Смее се млада луна.
Гали хората с усмихващо се мълчание,
и хората заспиват мълчащи.
Синя нощ чака синьото утро.
В тишина.
Смее се младото слънце.
Буди хората с усмихващо се мълчание,
и хората се будят мълчащи.
И пак.
Камионите,
автобусите,
и алармите,
Странните странници,
на спирките чакащи,
такситата искащи,
новините
затискащи
всяко желание за ново начало…
Денят униформен
променя закони.
/природни закони!/
Променя ръмжащото
младото,
некупено,
стряскащо,
викащо дишане,-
променя крясъка млад, -
протестът променя в съгласие.
Денят може това.
...
Ето го!
Онова рошаво хлапе,
което продава вестници.
Което стои на кръстовище,
което не носи жълто елече
с надпис “24 часа”и "Труд".
Което стои тук понякога
доста повече от 24 часа и се труди!
Което няма право да стои тук,
но което спи тук.
...
Когато онзи проклет камион
натроши крака на момчето,
синият лекар му се развика:
“Сам си търсиш белята!”
Момчето търсеше своите няколко лева,
изпуснати под огромните грайфери,
под огромния дневен камион...
...
Спира тази прекрасна кола.
Показва се груба ръка:
- Ей,идиот, дай ми вестник – вика ръката.
Взима и отминава -
Денят.
Взима и отминава.
Уморените хора,
наведени се прибират.
Вечерят,
заспиват.
Синя нощ под синьо небе.
Смее се млада луна.
Гали хората с усмихващо се мълчание,
и хората заспиват мълчащи.
Синя нощ чака синьото утро.
В тишина.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
