May 28, 2024, 9:26 PM

Синът на Русия

  Poetry » Civic
472 1 1

(В памет на Алексей Навални.)

 

Сибир. Затвор. Железен оков!
Нощ непрогледна над таз руска земя.
А тя, обвита в печален покров,
ридаеше тихо за свойте чеда.

 

И там из тайги и полета,
сред белия сняг,
на страшния студ и в черния мрак,
една майка клета
                          броди безспирно,
сърцето й свито все бие немирно.
Сина си най-свиден да намери опитва,
дървета и стълбове скръбно разпитва:

 

"Не го ли видяхте, не го ли познахте?
Някъде тук не го ли съзряхте?

 

Майка му аз съм... На Алексей.
Погубен бе той от властен злодей.
От него изпратен бе в таз скверна тюрма
и тука застигна го зла му съдба.

На дните му къси бе сложен тук края,
От мене го крият обаче, аз зная.
За сетний път да го видя, копнея.
Сълзи горещи безспир да излея.

 

Да беше достойно, дори бих се явила
пред тоз негов убиец -
като Приам пред Ахила -
милост да моля за останките тленни,
за кичур коса, за спомен безценний.

 

Но напразно ще чакам от него аз вест.
Тиранът не знае ни доблест, ни чест.
Безмилостен той е в своята мъст
и всеки съперник разпъва на кръст.

 

Но възкресението бъдещо плаши го вечно
и страх безумен го тресе безконечно.
А синът ми накара го сам да трепери,
в дворците охолни да мир не намери.

 

Безстрашен герой бе Алексей за Русия,
но смъртно уплашиха се от него ония,
гдето в кули високи, московски, се крият.
Mесата им черни дано там да изгният!
Дано ги застигне заслужена участ накрая!
Тогаз ще олекне ли мъката моя? Не зная.
Не зная."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pavlik Petrov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...