Сираче

Poetry » Other

674 0 1

То няма майка нито дом,

То на този свят само е.

Сърцето му безспирно плаче,

то е малкото сираче.

Душата му е толкоз чиста,

очите му са пълни с нежност,

но обич май му липсва,

обич и надежда.

Само сред всички,

плахо протяга ръчички,

очаква някой да го дари

с по-красиви и топли дни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

spring_girl91 (Теди)

Всички деца искат едно единствено нещо - обич...И ние можем да им я дадем стига да поискаме...
Стихът ти е много хубав, а темата, коята си засегнала, представлява поредната болезнена реалност! Поздрави!

2008-09-27T20:41:23+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0