Oct 8, 2008, 9:25 AM

Сиртаки 

  Poetry
644 0 4
 

                                      СИРТАКИ

 

 

                    Построих  дом на две кюшета.

                    С камъни от черни и бели дни.

                    Пресях добрите и лоши момчета.

                    Избягах от всичките злини.

 

 

                    На гости нощем идват луди идеи,

                    в колодата всички карти са коз.

                    Звучи сиртаки. Дома  руша. Дивея.

                    За  миналото не оставих  мост.

 

 

                    Навярно Зорба Гърка пак е в мен.

                    Удрям с крак. Птица съм. Мятам ръце.

                    Улучил съм такта. Оставам в плен.

 

                    ...Огледалото плаче с разбито лице.

 

 

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??