СИРТАКИ
Построих дом на две кюшета.
С камъни от черни и бели дни.
Пресях добрите и лоши момчета.
Избягах от всичките злини.
На гости нощем идват луди идеи,
в колодата всички карти са коз.
Звучи сиртаки. Дома руша. Дивея.
За миналото не оставих мост.
Навярно Зорба Гърка пак е в мен.
Удрям с крак. Птица съм. Мятам ръце.
Улучил съм такта. Оставам в плен.
...Огледалото плаче с разбито лице.
© Мимо Николов All rights reserved.