Сиви въздишки...
Не знаеш ли?
Тук идвам да се скрия
от сивите въздишки на деня.
Виж! Малка съм!
... на две ще се превия
и само малко ще те притесня...
Тъй колкото да светне пред очите,
които са потънали във мрак
и тъжни са...
Видя ли новините?
Показаха онуй семейство пак
със майката и трите ùдечица,
която проси, за да не заспят
без топла супа в старата паница,
която на тротоара си варят...
Не знаеш ли?
... това е немотия,
която даже в погледа личи.
Превръща дните в черна орисия
и всеки залък в гърлото горчи.
Аз знам ...
Това усещане разбива,
белязва те с една горчивина,
която красотата в теб убива
и цял живот ти трови мисълта...
... И затова съм тъжна,
тяхната несрета
напомня ми изстрадани неща.
... за този глад
... за друга майка клета
... за други три измъчени деца.
И ще ми се ръка да ù протегна,
за да просветне в нейните очи
и тъй една въздишка да избегна,
когато гледам късни новини...
© Магдалена Василева All rights reserved.
