Скитница
Изгубена в потайностите тъмни,
душата плаче - скитница самотна.
Върви и моли се бързо да съмне...
Ад прекосява, останала сиротна.
Междинни гари няма за душата.
С болката за избор се заплаща...
И лист по лист са грош предплата,
изтръгвайки бодлите си, доплаща.
Съвсем оголена на края на трасето
изпепелена спира тя пътуването.
Очакващо и притаено е сърцето,
тихо, приглушено е тактуването.
Издъхвайки след дългия галоп,
вини и прошки, търси спасение,
агонизирайки и свита на вързоп.
Молитва шепне за изкупление...
(а)
21.07.2008г
(цикъл "Черно перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
