Скитник
Забулен в тайни неразбрани,
лицето му потънало в тъга.
Безбройни кодове неразгадани
на сърцето, реещо в мъгла.
Върви из улиците, скита,
подава мълчаливо пак ръка.
Протяга я напред, в юмруче свита,
и пак потъва в нищета.
Погледът му тъжен и спокоен,
погледът на две звездици,
блещукащи из другите безбройни.
Надеждата отлита като птици.
Сълза проронва се полека,
претъркулва се надолу,
пари бузата му мека,
стопля тялото му голо.
За миг мечтание го озарява,
променя тъжната гримаса.
Минути топлина му подарява
пред погледа отрупаната маса.
...
И ето пак пореден глас
отлепя го от светлата витрина.
И погледът, потънал в захлас,
разбра - мечтанието си замина.
...
И тръгва тъжно из безкрая
с бавни крачки за напред.
"Боже, приеми ме в рая..." -
тихо моли скитник клет.
© Гергана Златева All rights reserved.
