СКИТНИК И ВЪЛШЕБНИЦА
Сияна Георгиева (ByBoJle4e'f) и Христо Костов (Романтик)
Аз скитник съм, обречен на обичане
и търся свойто щастие сред хората,
момичето, което там ме чакаше
със поглед вперен във простора.
Очаквам те на своя бряг-копнежност.
Ръцете ми - пустинен вятър. Със очи - небето.
Желая теб, неизживяната възможност,
тъй както бряг бленува тайно за морето.
При тебе, казват, сбъдвали мечтите си,
вълшебница, с любов орисваш ги,
от твоя бряг отлитат спомени,
със страст и нежност пренаписваш ги.
В косите си аз нося огън, тиха жажда,
гласът ми звън китарен, нежен зов.
А устните ти, в тях единствено се раждам,
за да усетя чувството, наречено Любов.
Такава те мечтаех. И открих те аз, вълшебнице.
В сърцето ти намерих край на мойто скитане.
А ти ме омагьосвай, завладявай ме.
И не допускай във живота ми отлитане.
Дарявам ти крилата си. Жадувам за обичане.
Случаен скитнико, във моя свят се появи.
От всичко друго, щом съм с теб, отричам се.
Обричам ти се. В своя ден ме приеми...
Аз скитник съм, обречен на обичане
и търся свойто щастие сред хората,
момичето, което там ме чакаше
със поглед вперен във простора.
Очаквам те на своя бряг-копнежност.
Ръцете ми - пустинен вятър. Със очи - небето.
Желая теб, неизживяната възможност,
тъй както бряг бленува тайно за морето.
При тебе, казват, сбъдвали мечтите си,
вълшебница, с любов орисваш ги,
от твоя бряг отлитат спомени,
със страст и нежност пренаписваш ги.
В косите си аз нося огън, тиха жажда,
гласът ми звън китарен, нежен зов.
А устните ти, в тях единствено се раждам,
за да усетя чувството, наречено Любов.
Такава те мечтаех. И открих те аз, вълшебнице.
В сърцето ти намерих край на мойто скитане.
А ти ме омагьосвай, завладявай ме.
И не допускай във живота ми отлитане.
Дарявам ти крилата си. Жадувам за обичане.
Случаен скитнико, във моя свят се появи.
От всичко друго, щом съм с теб, отричам се.
Обричам ти се. В своя ден ме приеми...
© Сияна Георгиева All rights reserved.
