9.08.2007 г., 15:09

СКИТНИК И ВЪЛШЕБНИЦА

926 0 26
Сияна Георгиева (ByBoJle4e'f)  и Христо Костов (Романтик)


Аз скитник съм, обречен на обичане
и търся свойто щастие сред хората,
момичето, което там ме чакаше
със поглед вперен във простора.

Очаквам те на своя бряг-копнежност.
Ръцете ми - пустинен вятър. Със очи - небето.
Желая теб, неизживяната възможност,
тъй както бряг бленува тайно за морето.

При тебе, казват, сбъдвали мечтите си,
вълшебница, с любов орисваш ги,
от твоя бряг отлитат спомени,
със страст и нежност пренаписваш ги.

В косите си аз нося огън, тиха жажда,
гласът ми звън китарен, нежен зов.
А устните ти, в тях единствено се раждам,
за да усетя чувството, наречено Любов.

Такава те мечтаех. И открих те аз, вълшебнице.
В сърцето ти намерих край на мойто скитане.
А ти ме омагьосвай, завладявай ме.
И не допускай във живота ми отлитане.

Дарявам ти крилата си. Жадувам за обичане.
Случаен скитнико, във моя свят се появи.
От всичко друго, щом съм с теб, отричам се.
Обричам ти се. В своя ден ме приеми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как ме омагьосахте пак ! Шашнахте ме ! Пълните душата ми с красота и щастие. Ице , много си силен и в дуетите- правиш ги по роомантични .Целувам и теб и Бубулечката прекрасна.
  • Благодарим ви!!!
    Разбира се Сияна. Нямам нищо против да напишем още нещо заедно.
    За мен ще е огромно удоволствие и чест!!!
    Поздрави и целувки!!!
  • лол лол и пак лол мнго е добро нямам думи просто браво и на двамата

  • Направо е като песен!
    Поздрави за дуета!
  • Аз също ви благодаря от сърце и
    ви прегръщам всички!
    Благодаря и на Христо!
    Надявам се някой път пак да се съгласи
    да напишем нещо заедно!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...