Скок
Лети в простор една метална птица
облаците гони и докосва със крила
крие се сред тях, за игра ги вика
моторът си припява, пази скоростта.
А в птицата...няколко мечтатели
очи вторачили в небесна синева
готвят се за скок, долу са приятели
на гърба надеждата, шлем и очила.
Отворен люк. Първият полита
след него втори, трети...всички във дъга
спусъка издърпваш, нещо те разтриса
куполът над тебе е, люлее се земя.
Сърце за миг е спряло, почва пак да бие
пулсът ти утихва, мислиш"Оцелях"
Поглеждаш. Всичко е под теб. Красиво!
Песента на Славея едва сега разбрах.
Май,2018г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
