Две длани,
прегърнати в молитва,
връщат времето,
с появата отново
на „отсяна жътва"...
Окото с зеница посяга,
назад, далеч по далечта,
луна лъчи протяга,
навътре в същността.
През устните прехапани,
след време на „новела" -
цедят се пурпур и холера. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up