Скреж

Apr 19, 2009, 1:07 PM

Poetry » Love

680 0 0

Две длани,
прегърнати в молитва,
връщат времето,
с появата отново
на „отсяна жътва"...
Окото с зеница посяга,
назад, далеч по далечта,
луна лъчи протяга,
навътре в същността.
През устните прехапани,
след време на „новела" -
цедят се пурпур и холера. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Скреж

Искате да прочетете повече?

Random works