Jul 11, 2017, 4:29 PM

Скрита

  Poetry
775 0 0

Скрита под тревата
е светулката
на нашата душа.
Пее,
свири
и танцува,
скрита от света.
Ала има някой,
който слуша,
чува,
сам танцува
непознатата мелодия.
Друг
открива,
че умее и да композира
своя музика.
И отварят се очите,
нощем в тъмното
с възхита взират се
във светлините
и красивия им вихър.
Колко жив е тъй света!
И животът под тревата –
скрила се е тук
светулката
на нашата душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...