Една мисъл тревожи ме отскоро,
настигна ме, промъкна се едва - едва.
Бях я позабравила, но върна се отново,
преобърна целия живот мой до сега.
Изгубена съм в мислите си, моля се за светлина.
В клетка хвърлям тайните си, тръгвам си без тях,
но нещо тежко хванало ме е, пречи ми да отлетя.
На дъното на океана времето до истината си броя.
Говориш ми, побутваш ме натам,
но ясно става, нагоре да отида не желая.
Явно не ти, а аз държа се там,
защото нещо хубаво чака ме накрая. ...