Nov 9, 2005, 8:48 PM

СКУКА

  Poetry
1.8K 0 6

СКУКА

 

Седя, в телевизора вперил очи…

Даваха някаква скука.

Кабелна няма, ефира мълчи…

Часовникът девет изкука.

 

Паля цигара, докрай отегчен

и във дима се заглеждам.

Пак пожълтял е таванът над мен –

пуша без мярка, изглежда.

 

Ще си докарам някой инфаркт

с този порок и – finitto.

Или таванът просто е стар…

Пуснаха филма. Честито!

 

2005-11-09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...