СКУКА
СКУКА
Седя, в телевизора вперил очи…
Даваха някаква скука.
Кабелна няма, ефира мълчи…
Часовникът девет изкука.
Паля цигара, докрай отегчен
и във дима се заглеждам.
Пак пожълтял е таванът над мен –
пуша без мярка, изглежда.
Ще си докарам някой инфаркт
с този порок и – finitto.
Или таванът просто е стар…
Пуснаха филма. Честито!
2005-11-09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
