- Ей...
- Ето ме...
- Все изчезваш...
- Не, не... тук съм.
- Красива си.
- Прегърни ме.
- Очите ти...
- Знам... не плача...
- Плачеш.
- Не... една звезда се оглежда в мен.
- Лъжеш...
- Не... прегърни ме.
- Понякога искам да летя.
- Дай ръка...
- Къде...
- Ще летим.
- Страх ме е... ще те загубя.
- Няма, само дай ръка.
- Красиво е...
- Да, любов.
- Крилете... твои ли са?
- Не... негови.
- Ти... вълшебница.
- Шшш... не казвай нищо...
© Зорница Николова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
