Слабост
Ограбиха ме...
лесно бях спечелил.
Измамиха ме...
нека, щом съм позволил.
Обичаха ме...
а сега не ме обичат,
сигурно съм го заслужил и съм съгрешил.
Раняваха ме...
нека ме раняват,
трябва да съм много, много жалък.
Какво ли с мен не сториха и аз със тях,
та затова на всички им прощавам.
Щом чакам щъркели за щастие,
щом чакам кукувицата да ме закука,
за да съм богат и здрав,
Щом тръгвам сутрин само с левия си крак
и черна котка там на пътя си тъй силно мразя.
Тогава истината ще изкажа:
- Да, слаб съм като много други хора,
но трябва сили да намеря,
... за да живея!
© Иван Иванов All rights reserved.
