Jul 9, 2008, 12:43 AM

Сладка

  Poetry
1.3K 0 1
Сладка

Погледът ми в твоя се изгуби...
не, не казвай нищо!
Това са само думи... думи...!

Дланите ти в моите потъват...
Как се случи
всичко помежду ни?

Цигарен дим и смях,
отекват стъпки...
до теб ли бях?

Всичко се повтаря пак,
отново...
вървя до теб, изгубил слово.

Ти моя ли си? Сладка,
аз твой ли съм?
Въпросите напират в мен отново...

Сега в погледа ти пак се рея,
и отново, и отново твой съм...
сигурен съм... Както че живея!

08.07.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...