Сънувах те, любов, сънувах те нощес!
Убий ме, през трупа ми тогава ти излез!
В съзнанието мое завинаги залостен,
оставил си гласа си да ме обсебва нощем.
Оставил си следите и болките ми стари.
Живея със мечтите във сладките кошмари.
Красивия ни празник със другиго празнувам,
аз теб дори в съня си по бузата целувам.
Съдбата ме запрати извън предела райски,
фалшиви са усмивките, студени - твойте ласки.
Те истински били са, стопиха се във Ада,
във който бях запратена. Все още бях аз млада! ...