Dec 17, 2013, 11:15 PM

Сладкият сън

  Poetry
725 0 0

Красотата на нощта,

щом прегърне те тя,

успива те тихо,

неусетно почти.

Кара болката по–малко да боли,

отнася те във свят – по–добър,

във свят на фантазия и мечти безброй.

И когато откриеш онзи водопад

с толкова мечти богат,

влез във него, усети

как раната спира да кърви,

как всичко става по–красиво,

по–добро и по–мило.

Не се събуждай ти, недей,

за утринта не милей...:) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....