Feb 4, 2010, 2:46 PM

Сладко

  Poetry » Other
885 0 2

Прегърни самотата...
С топлина заличи я,
стигни до душата
и сълзите изтрий.
Воала тъга
свали от сърцето,
с топли ръце
размрази и лицето.
Прегърни... далеч
от дните тревожни -
с целувки разпалвай
тъмните нощи.
В тялото влей
от твоята сила,
от теб да се леят
страст и магия...
Прегърни... Жената.
Копнееща, жива.
И добрата, и лошата -
сладко-горчива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...