Уж бях безкрайно предпазлива.
И даже неуместно суеверна.
Ала със моя усет към красивото
не можех да не ти посегна.
Уж имах застраховка за последствия
От всички несполучили любови.
Но не очаквах да си сладко бедствие.
Признавам: пожелах да ме повториш.
То всъщност няма много за разправяне.
А има доста да се премълчи.
Не ми е лесно. Пред заплаха от удавяне.
В кафяви дългомиглести очи.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
