Mar 11, 2007, 6:30 PM

Сладост

  Poetry
1.3K 0 1

Сладост

 

Докосваш ме - кръвта във мен завира,

Целуваш ме - сърцето място не намира,

Нежност, като пратена от Бога,

Ме унася, сякаш дрога.

 

Обичаш ме, това ме прави тъй щастлива,

Прегръдката ти, сякаш нежно ме убива,

Любов, която сваля ми звездите,

Пълни с сладостни рубини днес очите.

 

Думи две красиви ми изричаш,

До мен си, знам, че ме обичаш,

И тъй диво те желая,

Че сама не мога аз да се позная.

 

Твоя съм в ръцете ти красиви,

Твои са и устните ми живи,

Изгарям във страстта, която в мен напира,

Когато страст във теб намирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми стиха ти, поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...