Сладостта на късното грозде в кръстен знак пръстите слепва
Ти харесваш ми, до трепет
и неважни са годините.
Те, гърдите ти, ми шепнат,
запулсирали във синьо...
Късно грозде, Обич късна,
Бог ли ми се подигра?!
Аз незрялото не късам
и не е игра това...
Колко нежно, вино снежно,
пробваш ли, ще искаш пак!
Страшно вкусно, слънце в устни
и изпитвам малко страх...
Аз се плаша, че над роза,
падне ли слана - гори...
В тази дълга, скучна проза,
ти си ми живот, нали?!
Зрялостта ти е Имане!
Опитът ти - пълна стомна!
Късно грозде ще останеш
в залеза си, да те помня!
© Красимир Дяков All rights reserved.
