Mar 13, 2010, 1:51 PM

Славей

  Poetry » Love
733 0 6

Славеите пеят, когато са влюбени,

и аз запях, но ти хареса песента на друг...

Тогава вик нададох,

рушах със глас стени, прегради,

рушах мечти, изпитвайки наслада.

 

Рушах...

  Рушах...

    Рушах...


 

Пред твоите очи, когато се изправих,

разбрах, че лошо да ти сторя - липсват сили.

Сърцето кораво нямах,

сърцето мое бе на славей,

нали с песен първо теб опитах да спечеля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...