Mar 13, 2010, 1:51 PM

Славей

  Poetry » Love
734 0 6

Славеите пеят, когато са влюбени,

и аз запях, но ти хареса песента на друг...

Тогава вик нададох,

рушах със глас стени, прегради,

рушах мечти, изпитвайки наслада.

 

Рушах...

  Рушах...

    Рушах...


 

Пред твоите очи, когато се изправих,

разбрах, че лошо да ти сторя - липсват сили.

Сърцето кораво нямах,

сърцето мое бе на славей,

нали с песен първо теб опитах да спечеля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...